МЕГАЛОДОН – КНИГАТА СРЕЩУ ФИЛМА 🎞

        Идеята за оцелял вид древна акула грабна вниманието ни и вече сме свидетели на две екранизации за гигантските праисторически мегалодони. Но малцина може би знаят, че филмите са снимани по поредица романи на Стив Олтън, стартирали през 90 -те години. Историята за издръжливия гмуркач Джонас Тейлър и неговата злочеста първа среща с истински мегалодон прикова интересът на киноманите още с излизането на първия филм през 2018 г. Сега ще направя паралел между първата книга, по която е адаптиран сценария и ще се огранича доколкото е възможно само върху началото на историята. Защото ми предстои да се запозная и с втората книга – "Марианската падина", но за нея ще споделя в отделен коментар.

         Първият филм - „Мега звяр“, както е известен в България, придоби изключителна популярност не само, заради каскадите на Джейсън Стейтъм и добрата игра на Ли Бингбинг, Клиф Къртис и други, но и заради интересната комбинация между изследователска дейност, морска биология и футуристичната възможност за бъдеще, което настъпва. Съвременна станция за изследване по океанология, какво по примамливо за любителите на морската фауна. И всичко това в съчетание с невероятни обрати и топли приятелски отношения между членовете на екипа. Това само допълнително спомогна на мнозина да симпатизират на морските биолози натъкнали се случайно на откритието на живота си. Въпреки препратките към бъдещето в технологичен план, филмът разкрива една естествена морска среда, създаваща усещане за автентичност. Редица обрати и невероятна работа зад камера улавя сцени, които освен със своята идейност, успяват да предадат посланието. А именно – колко малки и невинни като деца, сме в някои отношения, когато става въпрос за майката природа и онова, което се крие в необятните ни океани. И така филмът както сте усетили вече има 10 от 10 от мен. Но книгата? Книгата "Мегалодон" на Стив Олтън макар и в много отношения да е адаптирана като идеи и обща концепция, всъщност разказва друга история, която също е толкова интересна и се развива по непредсказуем начин. Това, което ми хареса в книгата е, че имаше любопитни подробности, свързани с вкаменелостите и тяхното датиране в морския свят, които допълнително обогатяват знанията. Като например, че няма друга вкаменелост освен челюстта на Мегалодон останала до наши дни, защото тялото на акулите е хрущялно и не се запазва изобщо. Само по размера на зъбите и диаметъра на захапката изследователите съдят колко голямо може да е било тялото, чрез проекции и пропорционални методи, свързани с онова, което знаем за съвременните акули. Книгата определено предлага повече чисто биологични знания за любителите. Но дали е по-добра от филма? Само с два пункта филмът побеждава – давам 8 от 10 за романа на Олтън. Заради хуморът, актьорската игра и невероятната работа по сцените, действието се развива плавно, главните герои са автентични и с логичност и последователност в поведението, нещо което е на заден план в книгата. Но ако търсите ново заглавие преплитащо морска биология и екшън струва си да прочетете книжното тяло.

Интересно 🦈– в България са издадени само първите два романа на автора от поредицата, а общо книгите досега са 7. Като последната "Мегалодон: Чистилището" е завършена съвсем наскоро. Явно темата за страховитите създания от миналото ще има повод да задържи интереса на любителите на морски "чудовища" и за в бъдеще и да се надяваме да надгради с повече научни достижения и открития за техния загадъчен свят от миналото.