ИЗЛИШНИТЕ ХОРА ✒️
Всичко започна с добри намерения и после стана друго. Познато, нали? Всяко откритие изгряло в света на човеците е захранено с надежди за пробив, новаторство и слава. От изобретяването на парния локомотив до откриването на термоядрения синтез, винаги водени от надеждата за улеснения в живота и бита ни. Но както винаги се радваме на фойрверките потупваме се по рамото колко сме способни и еволюирали и пропускаме цената. Защото човечеството винаги си плаща за своето любопитство, всяко израстване очаква жертви, младостта опиянява и дава тласък, а зрелостта идва, когато вече са ни връчили сметката. Така става и с всички световни значими открития в науката. Първо се радваме, после удряме махалото толкова силно в една посока, че неминуемо то се връща, за да ни даде отговор. Балансът е важен. Всичко друго е илюзия. Физиците много добре разбират това. Но ние човеците. Е, ние често удобно забравяме за него. Водени от ежедневните си върхушки и грижи смятаме, че нашите тревоги и съмнения струват много повече от тревогите и съмненията на целия свят. Или пък на другите… на случайните хора, които срещаме. Те също носят бремето на живота с крива усмивка и смръщен поглед. Като таралежи на времето. Но с много повече бодли, едни такива човешки. В този ред на мисли днес се отплеснах в анализи за изкуствения така популярен „ум“ . Създаден да бъде в помощ на човечеството. А дали? Някоѝ казват, че той ще улесни още повече дните ни, като всяко откритие. А дали? Че ще имаме повече време за себе си, и ще захвърлим строгия поглед, защото ще се радваме на живота и едни на други. Не както сега. Но дали?
Наблюдавам как доброволно и умишлено осигуряваме цялото си натрупано знание, опитност, изкуство, новаторство, въображение, божествена искра, всичко, с което сме били благословени някога да се предоставя на външни системи на живот, в които… няма такъв.
И когато им осигурим всичко и очакваме да готвят вместо нас, да ни возят, да ни перат, да ни пеят и да правят изложби вместо нас, не мога да не се запитам – а ние за какво сме им? Не сме ли просто излишните същества на тази красива планета, които просто ще отстъпят в един момент позиции на един нов вид индивиди. Създадени от природата, създадени от нас. Еволюционен скок за тях – изгаснал факел за нас. Който може да тлее стотици години преди края. А дали? 🪔
И друго вълнува моят ум този петъчен ден, ако всички професии се заместят почти напълно от тези умни техно същества, остава въпроса. А ние за какво сме им? За електричество? Както ни подсказват да мислим в един легендарен филм от 90 -те. Който се оказа доста пророчески, но за онези, които не могат да видят отвъд идната седмица, всяка плановост отвъд се явява мистика. А тук няма никаква мистика. Тук всичко е ясно. Остава само да се надяваме, да вярваме и да се молим, че и за излишните хора ще има добро място под слънцето. А дали?
Диляна Руменова, автор
