НОВ СТИХ ✒️
- Диляна Руменова
- 15.04.2025 г.
- време за четене: 1 мин.
ПЪРВО
Първо отрязаха дървото,
онова кичестото и дебело
с основа като буре
и сърце живело.
Вече няма сянка
над улицата прашна
всичко светло е като
в пустиня слънце
прежълтело.
Остана къщичката стара
като исполин от сивкав пламък
пред портите ѝ си лежаха
стъпала от дялан камък.
Прозорците тесни и високи
обримчваха покрива многостранен
пропускаха спомени за малко
и потъваха в сандък забравен.
Малката тераса сгушена
с кованото желязо,
онова което е подпирало
душите на старо и на младо.
Някога в безкрая
от житейски тласък
се изгубили живелите
станали на пясък.
Второ махнаха оградата
развиха предпазната и броня
къщичката стара си остана гола.
После дойдоха и машините
и безум рушаха,
онова що не проумяваха
грабеха дълбаха.
Вече няма сянка на улицата прашна,
всичко е бетон и арматура блажна.
©︎ Диляна Руменова
15 април 2025 г.
Коментари