Какво е общото между компютърната игра и човешкото житие? И в двата случая имаме създател – дизайнер и съответно т.нар. архитект на Вселената. Цялото се повтаря във всяка малка част от него, като микрокосмос, изграден от микрокосмоси. Една огромна вселенска система с множество съдби идващи със своя собствена рождена компютърна игра т.нар. съдба, астрологична карта и т.н. Човекът е бог и бог е човек. Отвъд разбиранията на битийното. Някак квантово изначално и вечно. Още с раждането, всеки човек попада в своя собствена версия и житейска писта за развитие, която се разгъва като спирала и надгражда заложеното (програмираното, проектираното, нарисуваното). И също като в една игра попадаме от ниво в ниво. В даден етап се задържаме по-дълго. После животът ни осигурява тласък да се изстреляме към следващия. Или пък не. По трасето срещаме ровове, които трябва да се надскочат и впрягаме всички сили, за да се оттласнем. Някъде ни облитат жилещи животни, които ни отнемат точки и забавят за момент. Това са онези хора, които понижават енергията ни, които не допринасят с нещо смислено за биологичната единица човек или т.нар. аватар в нивото. Тези хора, познати още като енергийни вампири, също както в компютърната игра най-добре да надскочим по пътя си. Като във всяко житейско пътуване, играта дава награда и събираш премигащи цветни бонуси, те запълват живителните ни запаси, за да продължим напред по-дълго в нея. Тези светещи бонуси в живота са хубавите хора, които ти помагат, свестните приятели, семейството и добрата сполука или чист късмет, който неминуемо се отключва за всеки един от нас в точно определен момент от човешкия континуум и е с точно конкретна насоченост за съответното ниво от играта наречена живот. И ако си достатъчно смел да продължиш, дори когато ти отнемат точки гоблини, достатъчно мъдър да цениш всяка „подадена ръка“ от бонус, висящ от плаваща трудно достъпна тераса, тогава успяваш да преодолееш изпитанията. И ниво 2 започва с нови ровове за прескачане и дракони за поваляне, с нови златни ябълки в недостъпни пещери, с нови уроци за научаване и чудеса за сбъдване. Защото в играта на живота всеки си идва със своя собствена версия и начинът, по който дава газ напред към своите цели само показва, че архитектът на вселената и този правещ игрите, залагат много на хората. Може би, защото вярват в тях. В способността им за еволюция и надграждане в непрекъснат стремеж към промяна, нестихващ устрем, за да има щастие. Щастието на върха на копието на слепеца води човека. А понякога и го обърква. Щастие измамно как хубаво си ти. И така в мистиката на очакваното красиво бъдеще минаваме ниво след ниво, етап след етап от пътя на душата. Онзи път, който казват сме избрали още с идването си на тази земя, за да следваме да надграждаме и да ставаме по-добри версии на самите себе си. По-добри версии на онова Аз, от ниво 1, което не можеше да говори португалски, но пък имаше мечта и цел и смисъл. А това е най-важното нали?
Диляна Руменова - Shantabella