Някъде четох, че не можем да преписваме в изпитите на живота, защото на всички се дават различни листи с въпроси. Перефразирам. Мисля си за всички личности, оставили ни своите автобиографии пълни с техни уроци. Но колкото и да се опитваме да получим някакво "ноу-хау", някакво ново знание от техните избори и да го приложим, бихме могли единствено да взаимстваме една отсянка, един бегъл отблясък от тяхната опитност. Животът е така устроен, че най-важните уроци ни се преподават лично и индивидуално. Те трябва да преминат през душата, моята душа, твоята душа. И там да получат своя катарзис. Своето чисто приемане. Своето тихо посвещение. Защото най-важните уроци съдържат въпроси, които са зададени само на нас. И ако ние не намерим отговорите, никой няма да ги открие вместо нас. Също като героя на Фродо във "Властелинът на пръстените", чиято отговорност за всесилния пръстен бе поверена единствено на него. От съдбата на един човек зависи целия свят, защото всеки живот е важен и всеки урок се случва с причина. От нас се иска единствено да проявим достатъчно осъзнатост и да се опитаме да следваме Знаците. Тези знаци, които неминуемо вселената, универсума или някакъв висш разум някъде там ни изпращат... от любов.