НОВ СТИХ ✒️

ПЪРВО

Първо отрязаха дървото,

онова кичестото и дебело

с основа като буре

и сърце живело.

Вече няма сянка

над улицата прашна

всичко светло е като

в пустиня слънце

прежълтело.

Остана къщичката стара

като исполин от сивкав пламък

пред портите ѝ си лежаха

стъпала от дялан камък.

Прозорците тесни и високи

обримчваха покрива многостранен

пропускаха спомени за малко

и потъваха в сандък забравен.

Малката тераса сгушена

с кованото желязо,

онова което е подпирало

душите на старо и на младо.

Някога в безкрая

от житейски тласък

се изгубили живелите

станали на пясък.

Второ махнаха оградата

развиха предпазната и броня

къщичката стара си остана гола.

После дойдоха и машините

и безум рушаха,

онова що не проумяваха

грабеха дълбаха.

Вече няма сянка на улицата прашна,

всичко е бетон и арматура блажна.

©︎ Диляна Руменова

15 април 2025 г.