
В дигиталния свят всичко може да е прекрасно, но доколко истинско... Докъде сме готови да стигнем в търсенето на удобство в битийната съдбина. Дали с развитието на технологиите не глътнахме синьото хапче. Филмът "Матрицата" и неговите пророчества, дали няма да ни преследват и във вековете напред. Избрахме ли комфорта пред истината, бутафорната изисканост пред ръбатата болезнена реалност. Над всички тези въпроси се опитах да разсъждавам след като гледах филма - "Не се тревожи, скъпа" на Оливия Уайлд. Докъде може да стигнем в желанието си за бягство. Опити за такова винаги е имало в човешката история, защото съзнанието ни е така устроено, че да избягва болката и да я неутрализира. Не случайно има толкова опиатни зависимости, които карат хората да забравят. Нима социалните мрежи не са още една такава. Но докато тяхното време на илюзии е бутафорно и имащо някаква ограничена продължителност, то във филма участващите в симулация получават нов шанс за живот по свой перфектен вкус, в който няма мъка разочарования, загуби, но и няма свобода. Филмът повдига въпроса и за избора, който може да ни бъде отнет под един или друг предтекст. "Пътят към ада винаги е постлан с добри намерения", все пак, нали. Красотата се крие в несъвършенството, но тази мисъл май е отживелица, освен за японците... ;) Все по-перфектни хора с все по-перфектни лица упражняващи перфектно професиите си... до изнемога. Зад огледалото на балетното студио се крият парчетата плат попили от потта и кръвта на истинския живот на балерината. Онази, която е отдала душата си на съвършенството и в стремежа си за хармония на сцената на живота е създала фалша на идеала. Въпросът е можем ли да си позволим да бъдем с посребени коси, с продълговати и дори гърбати носове и с бръчки по застаряващото ни лице. И ако не, какво ни спира? И докъде се простират опитите на този нов технологичен бутафорно модерен свят, да измести простата игра на табла с приятели в парка или играта на криеница в сумрака на летните нощи. Въпросите на бъдещето и особено на този Наш Плутон във Водолей, който ще се разгръща като влияние и теми, през идните 15 -тина година, ще бъдат как и до колко ще опазим човешкото живото материалното и доколко удобството и лесното, идващо с новите открития и въведения във виртуалната сфера ще ни превърнат в приспани хуманоиди, забравили инстинкта за самосъхранение и изгубили потребността на човека да пребъде. И забравяйки всичко онова, което ни е превърнало в развиващо се човечество, дали няма да оставим избора си в чужди ръце, металически, лабораторни да определят еволюцията и поколенията. Да определят и нас самите. В този водовъртеж от влияния все по-важен става въпроса - кой съм аз? Какво ме прави наистина щастлив? И какво ме прави човек? Природата винаги ще намери начин, както и ние като частица от нейното провидение. Стига да не се откъснем дотолкова, че да изпаднем от реката на еволюцията. До следващия път. И следващата пратка.
Comments