Какво е изкуство? Умира ли то под студените отблясъци на механични алгоритми. Шеметни сглобяеми визуални картини на един „красив“ Франкенщайн. Тюрлюгювеч от блясъка на старите майстори и неродилите се наченки на артистичност у цели поколения. И въпреки това, има едни проблясъци на оригиналност систематично събирани в колекциите на бъдещето. Онова металично на допир бъдеще, в което авторът е само спомен. Един изчезнал динозавър. Едно ненужно украшение. Оказва се, че една от най-големите компании за графична обработка си позволява да присвоява всичко, което дизайнери и творци от цял свят са създали, за да захрани своя компютърен свръх ум, своя изкуствен мозък. Цялата история на изкуството – картини, илюстрациѝ, композициѝ, музикални произведения, думи и съчетания на света, готови за бързо лесно еднодневно ползване от всеки, който иска да си генерира картина, песен, стих, роман дори. Къде е богът тук. Няма го. Къде е онази искра в душата на твореца, която в своята гениалност прави по-красив света. Загасена с похлупак, след племенен съвет за упадъка на традициите. Прогресивните процеси отричат всичко минало, дотолкова доколкото могат да го използват за нови придобивки, печалби и ефимерна слава. Наблюдавам как човек, който няма нужния опит и от съвсем различна професия твърди, че сам е нарисувал дигитални илюстрациѝ на световно ниво и не само това, той е композирал музика към съответното произведение и се питам – това, че си купил дадено генерирано по изкуствен или естествен начин съдържание от някоя дигитална банка или пазар от някой друг, прави ли те „Автор“ на произведението или си собственик, и нищо друго. И ако си собственик, а не автор както твърдиш, не е ли по-коректно да посочиш начина или истинския създател на творческите продукти, които предлагаш на аудиторията със захаросан тон и деликатна усмивка на умел жонгльор в джунглата от невежество на съвременния разпадащ се културно свят. Мисля всичко това и го пиша, защото ме е грижа и вярвам, че някъде някой, който обича красотата в истинското авторско изкуство също го е грижа и не иска да бъде лъган нагло. А да получи истината. Но истината в наши дни е като ярка и рядка звезда, която изгрява само понякога, а по-често изтлява като миг, запечатан в спомен на небосвода, когато и където някой някъде се е борил нещата да имат смисъл и автентичност.
Comments